Ако всичко, което знаете за провинцията на Япония, е това, което виждате пред прозорците на куршумните влакове на писти между Осака и Токио - живописна баналност, успяла да достигне до един сантиметър от живота си - Хокайдо ще ви изненада. Този най-северен от основните острови на Япония е и най-суровият, най-студеният и най-малко уреден, като представлява 22 процента от сушата на страната, но само 4 процента от нейното население. Има няколко прекрасни града и много живописни (и бавно умиращи) градове. Но истинските му привличания са огромните първобитни гори (които покриват 70 процента от острова), вулканичните му върхове (някои огнени пръстени активни), мекото лято, плодородните ферми в западен стил и преди всичко зимата, който трае добри шест месеца и носи прекрасни снегове (191 инча годишно).

Хокайдо през зимата е наистина магьоснически. Нищо в пътеводителите, снимките или видеоклиповете на GoPro не може да ви подготви за изумителната красота на тази сурова земя. Не случайно много от най-добрите японски художници - Акира Куросава, Харуки Мураками, Такубоку Ишикава - са положили много отлична работа в своите зимни райони. Хокайдо е екологичният еквивалент на епоса; тук има хармония от естествени форми, която е горе-долу еквивалент на земята, която изпуска микрофона ... завинаги.

Хокайдо е родината на айните, преследваните местни жители на острова, които упорито съхраняват своята култура въпреки най-добрите усилия на векове на японски окупатори. Това е голямата дива граница на Япония. Това е Северът отвъд стената; това е Deep Earth. Вдъхновеният от скандинавците интериор на кафенето Lookout в Нисеко; гледката към планината Йотей от село Нисеко. Такаши Ясумура

Островът винаги е бил популярен сред японските младоженци и зимни спортисти, но напоследък редица други хора започват сериозно да забелязват тази чудеса на север. Туризмът напредва, особено от други азиатски страни. Разработчиците са взели под внимание, разширявайки хотели и заведения, и дори има слухове, че китайските инвеститори са действали зад кулисите, правейки вода и минерални права по целия остров. Но истинският стартов пистолет ще се появи тази година, когато 33-километровият тунел Seikan, свързващ Хокайдо с главния остров Хоншу, най-накрая ще започне да побира емблематичните японски Shinkansen или влакове от куршуми. Ще отнеме малко повече от четири часа, за да пътувате от Токио до Хакодате, най-южният град на Хокайдо, което прави пътуването през уикенда от Токио не само възможно, но наистина, наистина изкушаващо. Някои казват, че всъщност нищо няма да се промени - населението на острова ще продължава да става все по-сиво, по-малко и по-бедно. Усилените бустери са убедени, че ръководеният от Шинкансен туристически бум ще вдъхне нов живот на север. Най-добрият ми приятел в Токио просто поклаща глава на въпроса ми и ми казва да попитам айните какво мислят.

Нищо в пътеводителите, снимките или видеоклиповете на GoPro не може да ви подготви за изумителната красота на тази сурова земя.

(По дяволите.)

Във всеки случай смятам, че е моментът за посещение, когато нещата все още са между тях, нестабилни и странни. Преди да свърши старият Хокайдо и да започне новият Хокайдо, преди този суров, горд остров да бъде завладян от каквато и съдба да го очаква.

В Сапоро вали сняг, когато кацнем.

Изглежда винаги вали сняг в Сапоро. Благодарение на почти постоянната стена на арктическото време от Сибир, столицата на Хокайдо е един от най-надеждно заснежените градове на планетата. Като се има предвид всичко, което съм чел и чул, очаквам наполовина самолетът ни да кацне точно насред обрулена от буря тундра, обсадена от мечки. Lookout Cafe е кратка ски от върха на кабинковия лифт Niseko. Такаши Ясумура

Новото летище Читосе обаче е всичко друго, но не и пустиня. Доколкото е възможно летището да се появи, New Chitose се появява. Изглежда, че е създаден по модел на дизайнерската естетика на Apple: изчистен, футуристичен, лесен за използване. Магазините преливат от вакуумно запечатани царевица и уискита, дрънкулки Ainu и трикотаж Nippon Ham Fighters и повече шоколадови изделия, отколкото можете да разклатите пръчка - в крайна сметка Хокайдо е известен със своите мандри. Това е рай за омия и лесно можете да загубите половин ден и всичките си дукати да пазаруват тук, което тълпите китайски туристи изглежда възнамеряват да направят. Моят китайско-американски партньор - ще я наричам г-жа Марвел - разпознава акцента незабавно. Пекин, докрай.

Докато влачим снежните си ботуши към вземането на багаж заедно с третия член на нашата тройка, Ла Бачатера - японец от Форт Лий, Ню Джърси - забелязвам първата си мечка. Направих забелязването на мечки приоритет на това пътуване, тъй като мечката, отдавна почитана от айните, е от основно значение за марката Хокайдо. Тази мечка, уви, е само реклама, свръхразмерен кайджу, който щрака телевизионната кула на Сапоро с едно движение с огромната си лапа.

Нашият план беше да останем в Сапоро за една нощ и след това да се потопим напред към планината Йотей, духовното сърце на Хокайдо. Едно нещо, което трябва да вземете предвид, когато посещавате север през зимата, обаче: времето управлява шоуто. Такаши, портиерът в хотел Крос, ни информира, че пътищата, водещи до планината Йотей, са затворени поради сняг. Може би утре ще се изясни. Може би не.

По съвет на Такаши, ние изпълняваме стандартите: посетете часовниковата кула в Сапоро, една от малкото оцелели структури от Земеделския колеж в Сапоро, която западните съветници помогнаха да се създадат през 1870-те; прокарайте се през малко дебел сняг, за да се разходите с гондола до станцията за ски скокове през зимните олимпийски игри през 1972 г. за гледка към Сапоро и равнините Ишикари; обиколете старата пивоварна в Сапоро и излезте от всички реколти; гамбол около Международния художествен музей Мияномори и Музея за модерно изкуство Хокайдо; и закръглете нещата, като хапнете къри от супа Хокайдо в съкровището и барбекюто Чингис Хан в Итадакимасу (и двете са специалитети в Сапоро, и двете са отлични). По време на нашата разходка ям почти непрекъснато, от гьоза на ъглов щанд до продадени печени сладкиши с колички. Както в повечето японски градове, никога не сте на повече от 20 крачки от някаква студена либация или горещо парче вкус, което прави почти невъзможно да се устои на импулса.

След като настъпи нощта, ние отиваме там, където е действието: квартал за забавления Сусукино, който е като по-малко измъченото, по-младо братче с кофеин в Кабукичо в Токио. В тази жизнена кръстоска на барове, ресторанти и неон напитки се наливат от милиони всяка вечер. Почти на всеки ъгъл мелница училища от домакини в Poison hairdos се опитват да примамят момичета в клубове, докато зад тях обикалят панаири в плувни паркове, предлагайки - не се шегувам - брошури, пълни с жени. Тук стигат децата на Хокайдо надолу —И там, където туристите идват с вълнение. Улица в центъра на Сапоро. Такаши Ясумура

Зората намира нашето малко трио на бордюра, маневриращо около струпеи от стар сняг. Това е отговорът на Сапоро от два блока на рибния пазар Tsukiji в Токио, който се пръска от кралски рак и цели плитчини сушена херинга и богат асортимент от местни продукти. Туристически капан, бяхме предупредени от местните жители, но капан или не, не пропускам суши закуска в града с най-пресните морски дарове в Япония. Докато купуваме кутии с индивидуално опаковани кочани от царевица Хокайдо за омия, La Bachatera сладко приканва собственика, висок, уверен синяк, да препоръча суши ресторант, който е по-малко туристически.

Марусан Тей е страхотна, казва той, надувайки се. Сам ям там. Не е твърде скъпо.

Оказваме се на дълга маса с самотна японска туристка на около двадесет години. Камерата й е масивна. Що се отнася до морските дарове donburi, това е супер-oishii, особено uni. Нашият партньор за хранене също одобрява, като не оставя нито едно зрънце ориз след себе си.

Върнете се в хотела, г-жа Марвел и Ла Бачатера се скупчват с Такаши, на когото са взели сериозен блясък. Този висок, красив, ефективен, истински любезен млад мъж е най-добрата реклама на Хокайдо за себе си. Планът ни беше да се отправим към Отару и след това към Нисеко, след това да посетим музея на Айну в Шираой - следвайки кръг обратно на часовниковата стрелка около планината Йотей. Но Такаши, който разполага с всички най-нови метеорологични новини, предлага да се отиде в обратна посока, за да се остави малко повече време за почистване на пътищата до Нисеко.

Снегът пада леко, докато събираме багажа си в таксито. Такаши стои навън през цялото време на студа, без палто, люспи се натрупват в косата му. Докато се отдръпваме, той дълбоко се покланя. Сигурно ставам сантиментален, защото неговата отдаденост ме докосва.

В колата оставих глава. Когато се събудя, откривам, че светът се е променил. Наистина влязохме в юкигуни - Снежната страна. Надморската височина, съчетана с редовни бурни фронтове от Сибир, прави Нисеко рай за любител на снега. Такаши Ясумура

Зимността на Хокайдо е поразителна по своите мащаби и шеметна в своята хилядолетна сложност. Взирам се безмълвен в търкалящите се преспи на сибирски сняг, в извисяващите се алпи в далечината и в безкрайната първобитна смърчова гора, която ги покрива. Езерото Шикоцу е пред нас, калдерно езеро, синьо като око, заобиколено от три вулкана и обгърнато от мъгла от замръзнали, архаични дървета. Тази земя е истинска песен на огън и лед. В дните преди пристигането на японците, когато беше само Айну, това беше и вълча страна, виеща се издигаща се над планините. Сега сме в Deep Hokkaido, толкова дълбоко, колкото можете да стигнете, когато сте в отопляема, безупречно определена кабина.

Точно когато се канех да говоря, червена лисица излиза на пътя, възкликвайки цвят срещу преспите. Той ни дава един-единствен безразличен поглед, преди да се плъзнем обратно в дърветата. Като Шимамура в романа на Ясунари Кавабата Снежна страна , Усещам как гърдите ми се издигат от неизразимата красота на това.

Зимността на Хокайдо е поразителна по своите мащаби и шеметна в своята хилядолетна сложност.

Продължителната ирония на Хокайдо е, че много естествените качества, които го правят толкова неустоим за външни хора, са това, което в историята е защитавало острова от тях на първо място. В продължение на хиляди години тази отдалечена, негостоприемна земя е била само Айну и Айну. Коренно население с по-светла кожа и по-космати тела от японците, айните създадоха анимистична цивилизация, която въплъщава японския идеал за живот близо до природата, за да бъде, както Башо пише, приятели с четирите сезона - което бихте си помислили може да им даде пропуск, когато най-накрая са влезли в контакт с разрастващия се японец през 1300-те.

Уви, не го направи. Докато японците тласкаха на север към Хокайдо, техните набези донесоха търговия, алкохолизъм и война и бавно изтласкаха айните от южните части на острова. Но японската колонизация на Хокайдо действително се разраства едва през 1870-те, когато служителите на Мейджи започват да се страхуват, че Русия може да завземе острова. Така че правителството на Мейджи противодейства на евентуална инвазия с реална. Хиляди заселници, много от които лишени от правото на самураи, бяха пуснати на север, привлечени от данъчни амнистии и безвъзмездни помощи. Цели пионерски селища бяха унищожени от времето, болестите и липсата на реколта - въпреки това правителството, което се нуждаеше от всички природни ресурси, които можеше да положи, за да подхрани модернизацията си, не отстъпваше. В крайна сметка Хокайдо е завладян.

За айните това беше Краят - приблизително толкова близо до апокалипсиса, колкото можете да изпитате и все още сте наоколо, за да говорите за него. На върха на грабването на цялата земя, японците проведоха политика на насилствена асимилация, лишавайки айните от имената им, езика им, културата им, дори татуировките им. На айните беше забранено да ловят сьомга - което би било като забрана на японците да отглеждат ориз. Мнозина бяха принудени да се трудят в робски условия в мини и в - изчакайте го - риболов на завоевателя. (Ако искате да знаете откъде са започнали японските имперски програми за Корея, Тайван и Китай, не търсете по-далеч от Хокайдо.) За да стане нещата още по-ужасни, японското правителство отказва дори да признае айните като коренно население, докато айнския активизъм помогна да се преобърне тази лудост - в 2008 г. . Дискриминацията срещу тях остава широко разпространена.

И въпреки всичко, въпреки всичко, айните все още са на Хокайдо, създавайки своя свят. През последните няколко десетилетия имаше забележително възраждане на гордостта от традицията на айните. Младите активисти са започнали там, където са прекъснали старейшините им, а айну езикът, отдавна на ръба на изчезването, преживява леко възраждане. Изпълнители като Оки Канно и Мина Сакай от музикалната група Imeruat са свидетелство за оцеляването на айнската култура.

Айните са Хокайдо и навсякъде, където погледнете на острова, ще намерите следи от тях. Но ако сте пътешественик и искате да видите Айну отблизо, има шанс да свършите това, което правим ние. Ще стигнете до крайбрежния град Шираои, а там на брега на езерото Порото ще намерите селището за култура Поротокотан Айну. С копия на традиционни сламени къщи (chise), не безинтересен музей и най-вече честния към доброто Ainu, Porotokotan е местен културен туризъм в най-много учебници. Градината на Международния музей на изкуствата Мияномори, в Сапоро. Такаши Ясумура

Единствените други посетители са китайска двойка. Въпреки ниските ни номера, служителите на Ainu изнасят представление в един от дланите под тъмен навес от сушеща сьомга. MC прави шега за това как той носи традиционните си дрехи само от девет до пет. Към него на сцената на татамито се присъединяват шест жени айни, облечени в сложно избродирани дрехи. През следващите половин час те изнасят представление, което включва песен, танци, информативни лекции и демонстрация на мукури, арфа за уста.

След това се лутаме малко по терена. Направете снимки пред 50-метровата статуя на брадат вожд на айните. Разгледайте музея и изпадайте в депресия от ужасната история на Айну.

Едва когато сме на път да напуснем, забелязваме клетките. В първата са две здрави бели кучета от Хокайдо, които подскачат развълнувано, когато ни видят. А зад тях, в друга клетка, натрупана на земята, почти неузнаваема, е мечка.

Първото ми истинско наблюдение на мечка и това не е някаква великолепна урсурина, а свит, безволен затворник в клетка. Говорете внимателно какво желаете. Айните са жертвали мечки, така че може би това е по-добре, отколкото да се угояват и след това да се стрелят със стрели. Но не съм толкова сигурен.

Какво мислите, че ще се случи, ако отключим клетката? Аз питам.

Ла Бачатера си потрива носа. Подозирам, че вероятно ще излезе и ще ни изяде.

Затова вместо да бъдем изядени, решаваме да пътуваме обратно през Шираои. Градът изглежда по-мъртъв, отколкото мъртъв; младите хора, обяснява нашият шофьор, са в Сапоро. Спираме в ресторант за якинику, Ushi no Sato, за да опитаме прочутото говеждо месо Shiraoi, за което ни разказа Такаши. Не ме депресира, но барбекюто отговаря на репутацията си.

Нощта беше паднала, докато стигнем Нисеко. Караме бавно, защото това е дори по-дълбоко юкигуни от това, което сме срещали по-рано. Девет фута сняг е паднал само за три дни и за цели участъци от пътуването ние слаломираме между отвесни стени от машинно издълбан сняг. Накрая в края на града се отбиваме в магазин за удобство, за да се ориентираме, и първата гледка, която ме поздравява, са два изтъркани, бели ски братовчета в снежни панталони, лъскави бири на паркинга. The Barn, бистро в хотел Kimamaya в Нисеко в сграда, вдъхновена от традиционните ферми на Хокайдо; коридор в Кимамая. Такаши Ясумура

Прекарайте достатъчно време в Япония и внезапната поява на бели хора, които правят бели неща, може да смущава. Забелязвам други високи бели пичове, които излизат от магазина с кутии с бира.

Вече не сме на Хокайдо, нали? Аз питам. Г-жа Марвел, която изглежда шокирана като мен, казва, предполагам, че не.

Натрупваме се отново, но няколко пресечки по-късно водачът рязко спира. Мисля, че може би нещо не е наред, но той посочва прозореца си. В далечината се очертава планината Йотей, известна със симетричния си конус и в този момент за най-красивата гледка, която съм виждал.

Ако Snow Country има бижу с корона, вероятно Niseko е това. Тук сред вулканичните височини на планината Йотей и Анупури се намира първокласният ски регион на острова, често наричан Санкт Мориц от Ориента за дългия си сезон, постоянни снегове и шампанско на прах с почти свръхестествено съвършенство. Австралийците и Киви бяха първите, които превърнаха Нисеко в нещо, когато японската икономика се запаси през 90-те години - фантастичен сняг на разумни цени, без да се налага да обикаля половината свят - но сега Нисеко има фенове по целия свят, обичащ снега. Останалата част от селските райони на Хокайдо може да са плоски, но Нисеко процъфтява. Цялата тази международна любов превърна този сънлив град на Хокайдо в оживена експатска зона с най-голяма концентрация на кръгли очи на острова. И ние не говорим само туристи; има и нарастваща общност на гайджин, която се е установила в Нисеко целогодишно - заселници от различен вид. Брезови дървета в основата на планината Йотей, в Нисеко. Такаши Ясумура

След няколко грешни завоя по онези улици, свързани с дрейфове - на два етажа на места - ние успяваме да стигнем до нашия хотел, грандиозната Кимамая от Один, която с подовете си от бряст и тъмен гранит е най-красивото дете на бум на Нисеко. При настаняването към нас се присъединява добре изглеждаща азиатска двойка. След като ги изслуша за няколко секунди, г-жа Марвел прошепва, Сингапур.

След като оставяме чантите си, ние се отправяме към хладната нощ, обикаляйки огромните маси от наскоро паднал сняг, покрай всякакви нови конструкции, някои от тях интересни, много от тях, покрай хранителните камиони и заети магазини за ски под наем, докато накрая застанем пред осветената слава на планината. Снежната тълпа едва сега се връща от ден бягане и докато се разхождаме има моменти, когато се чувства, че някой е превърнал целия град в брато. Има дори табели на английски, които съветват посетителите да не повръщат публично.

Вечерята е в Bang Bang, един от най-обичаните изакая в града, нашето парти, стиснато между две сърдечни австралийски ски семейства. Кушияките са добре направени, особено хокето, въпреки че се съмнявам, че чувам повече от две изречения на японски през цялото ни хранене. Ezo Seafoods, рекламиран като най-добрият в града, е точно надолу по улицата - наистина по снега - така че се запъваме за няколко отлично кремообразни стридени стриди. Сега, когато чубрицата се погрижи, г-жа Марвел изисква десерт, така че е свършила с Niseko Supply Co. за кафе и галети. По препоръка на персонала на Kimamaya приключваме нощта в Bar Gyu +, нощно кътче, достъпно през вратата на хладилника, което поради преспиващия се сняг изглежда сякаш е поставено направо в снежна банка. Отпиваме едномалцови йоичи и свежи мохито от юзу. Когато плащаме сметката си, La Bachatera много учтиво посочва на нашия австралийски сървър, че менюто има думата Японски написано погрешно.

Странно, казва тя. Бях тук през целия сезон и не забелязах.

Следващият ден е яркосиньо небе от хоризонт до хоризонт. Потапяме се в плевнята, ресторант на Kimamaya, за закуска на ниво А - дори тостът изглежда кураторски - и след готвач от еспресо в кафене Green Farm се отправяме към лифта до върха на ски зоната на село Нисеко. Вярвате или не, това островно момче някога беше солиден скиор, но след скорошната ми операция на гръбначния стълб ски вече не е на дневен ред. На лифта сме единствените без ски или дъски. Чувствам влекач на тъга, но какво можеш да направиш?

Ще ви кажа едно: нищо не обяснява популярността на Нисеко, точно като да бъдете в планината сред целия този славен сняг. Божествено изваяните писти се кипят от скиори от всички нива, от онова, което изглежда е всяко кътче на света. Има континентални китайци в снежни костюми под наем, които падат с голямо изоставяне; повече австралийски акценти, отколкото съм чувал от Мелбърн; някои френски също.

Момичетата се лутат наоколо, за да правят снимки, но аз прекарвам по-голямата част от времето си по склона, комуникирайки мълчаливо с планината Йотей, чиято изобретателност е спечелила прозвището Фуджи на Севера. След като бях прекаран почти половин дузина пъти, насочвам се към момичетата. Време е да се върнете обратно в града. Асансьор в ски зоната на село Нисеко. Такаши Ясумура

Имаме резервации за обяд в силно препоръчителния Prativo, който е малко извън курортната зона, затова извикваме такси - и тогава се срещаме с Отака-сан. Сръчен, знаещ, хладен под натиск, с рефлексите на онлайн геймър, Ohtaka е точно шофьорът, който искате в Snow Country. Той дори не се интересува от въпросите ми. Неговата толерантност към gaijin е наистина висока.

Преди 15 години чужденците бяха истинска новост тук, обяснява той, но вече не. Когато го попитам какво мисли за притока на чужденци, той мълчи дълго време и след това казва, че е било около 80 процента добро и 20 процента не толкова добро.

Взаимодействат ли много японската общност и чужденците?

Той поклаща глава. Не от моя опит.

От това, което виждам, Нисеко е по-малко контактна зона, където се срещат култури, а по-скоро зона на изключване, където всички предизвикателства, които правят пътуването в Япония толкова възнаграждаващо - езиковата бариера; мистифициращите културни различия; постоянната тежест да бъдеш друг в общество, което се гордее със своята хомогенност; самите местни хора в цялото им многообразие - са блокирани.

Не съм само аз. Дори местният гайджин се шегува със странното ограничение на Нисеко. Както ни обяснява Джо, нашият английски сервитьор в Niseko Supply Co., когато международната тълпа трябва да се измъкне от Niseko, те казват, че отиват в Япония.

Без обида за никого, но не дойдох в Япония, за да се мотая в безопасна зона за гайджин - можех да направя това в Бостън безплатно. И се страхувам, че споменът за айните не помага - не ме оставяше в настроение за всякакви нашествия. Въпреки че съм толкова нашественик, колкото всеки друг.

Урокът тук може да е, че ако идвате в Нисеко, опитайте се да не посетите първо Айните.

През пролетта Шинкансен ще пристигне в Хокайдо, а с него и бъдещето. Може би, както някои прогнозират, нищо наистина няма да се промени и градове като Шираои ще продължат да изсъхват, младите им хора масово бягат в Сапоро, Токио и извън него. Може би бъдещето ще бъде Niseko Invasion писмено по целия остров. Подозирам, че има хора, които биха искали да видят нещо подобно. По-добре Нисеко, отколкото труп като Шираои, биха спорили те.

Когато обмислям това възможно бъдеще, мисля за вълка Хокайдо, който вече е изчезнал, и за мечката Хокайдо в клетката му, и за лисицата Хокайдо, която видях по пътя, която ни гледаше като нищо. „Галета пълна“, ястие за закуска в Niseko Supply Co. Такаши Ясумура

Мисля за Такахаши с люспите в косата.

И, разбира се, мисля за айните.

Какво ще донесе бъдещето на Хокайдо? Вълк, мечка, лисица? Знам какво искам и знам от какво се страхувам, но от бъдещето да погрешно цитирам Томас Ман: Не мога да знам и ти не можеш да ми кажеш.

Нека бъдещето донесе каквото ще; за сега ще се придържам към Сапоро, с неговия свеж до смърт размах и легендарните му рамени. И ще се придържам към Хокайдо от Снежната страна, не само защото е истински, красив и ценен, но защото може би един ден аз и някаква версия на онази титанична мечка, която видях на летището, може да се срещнем. Дано не се опита да ме изяде.

След поредното кафе в Niseko Supply Co., казвам на момичетата, ще го направим ли? Ла Бачатера иска сметката, преди да приключа.

Обаждаме се на Отака и с късмет за нас той е свободен за деня, така че ни грабва и това е всичко за Нисеко. Ще завършим пътуването си там, където повечето хора се отправят първо от Сапоро: в Отару, с известната си стъклена посуда и живописния си канал. Историческо пристанище, то оцелява при денонощни туристи от Сапоро, но през нощта се превръща в друг труп.

Ще пристигнем през нощта.

Но това е все още в бъдещето. В настоящето имаме много път за покриване. Все още имам надежда за една последна мечка.

Връщаме се обратно в Snow Country. Отака ни разказва за времето си в Силите за самоотбрана и за двамата си сина, и двамата, както се очаква, в Сапоро. La Bachatera превежда щастливо и г-жа Marvel е заета с раздела Otaru на нашия пътеводител. Планината Тенгу. Имението на херингата. Музеят на музикалната кутия. Не мога да се спра да се обърна, за да зърна един последен поглед на планината Йотей, която айните вярваха, че е първото място, създадено в нашия свят. Да го видиш в тази светлина, на фона на това синьо небе, почти изважда сърцето ти.

И тогава също изчезва.

Видео: Как да се опаковам за зимни пътувания

Подробностите: Какво да правите в Хокайдо

Да стигнат до там

До пристигането на влака от куршуми островът е най-лесно достъпен по въздух чрез летището New Chitose. За да стигнете до Нисеко, качете се на совалков автобус от летището за тричасово пътуване на запад.

Хотели

Cross Hotel Sapporo: На кратка разходка от часовниковата кула в Сапоро, този висок имот предлага невероятна гледка към града. Сапоро; crosshotel.com ; Двойки от $ 133.

Кимамая от Один: Уютен хан с девет стаи със стаи в западен стил и спа център, оборудван с вани. Нисеко; kimamaya.com ; Двойки от $ 252 .

Ресторанти

Бум Бум: Любима изакая, известна със своите шишчета от скумрия на скара и пилешки сърца. 188-24 Ямада Кутчан, Абута-гун, Нисеко; 81-136-22- 4292; шишчета от $ 2.

Бар Гю +: Влезте в този оазис през вратата на хладилника и вземете варя след един ден по склоновете. Нисеко; gyubar.com .

Оборът: В бистро Kimamaya до бистрото на Один (вдясно) има автентично френско меню и стъклена стена, показваща снежния терен. Нисеко; nisekobarn.com ; Входове $ 14 - $ 28.

Марусан Тей: Най-доброто място за морски дарове донбури близо до бордюра. 20-1-2 Nishi Kita 12 Jo, Sapporo; 81-11-215-5655; Entrées от $ 15– $ 28.

Кафене Green Farm: Спокойно място за кафе, чай и хапки от фермата до масата. 167-6 Yamada Kutchan, Abuta-gun, Niseko; 81-136-23-3354; Entrées $ 8– $ 13.

Итадакимасу: Централно разположен ресторант, който специализира в барбекю Чингис хан, ястие от агнешко на скара. 5-1-6 Minami 5 Jo Nishi, Sapporo; 81-11-552-4029; задайте менюта от $ 10.

Lookout Café: Достъпно само с гондола, това тежко дърво кафене на върха на планината Нисеко Анупури има невероятна гледка. Нисеко; niseko-village.com ; Закуски $ 4– $ 17.

Niseko Supply Co .: Пийте шампанско, докато хапете пресни крепчета и галети в тази реновирана пекарна. Нисеко; thenisekosupplycompany.com ; Банички $ 10 - $ 15.

Пративо: Ресторант и ферма за млечни продукти с чудесен вегетариански бюфет и сладолед. Нисеко; milk-kobo.com ; Обяд на шведска маса $ 13.

Дейности

Музей за модерно изкуство Хокайдо: Най-доброто място за разглеждане на изкуството на острова, както и богата колекция от международни стъкларски произведения. dokyoi.pref.hokkaido.lg.jp .

Международен художествен музей в Мияномори: Тази десетилетна институция разполага със силна колекция за съвременно изкуство, включваща няколко творби на Кристо и Жана-Клод. Сапоро; miyanomori-art.jp .

Музей на бирата в Сапоро и бирена градина: Единственият музей на бирата в страната, който се помещава в 125-годишна сграда от червени тухли, която някога е била фабриката за захарна компания в Сапоро. 9-1-1, Север 7 Джо, Хигаши-ку, Сапоро; 81-11-484-1876.